Очарователна млада дама ме потърси за съвет относно обзавеждането на новия апартамент, който беше закупила. В хода на разговорите ни стана ясно, че празното в момента жилище ще бъде нейният бъдещ дом в родния ѝ град, въпреки че сега живее в чужбина. Мечтата за завръщане у дома постепенно промени проекта, направи го по-личен, по-обмислен, с идея за удобство и уют, излизащи извън рамките на готовите мебели. Така постепенно проектирахме всяко кътче, за да може голото пространство да се превърне в истински дом, отговарящ на конкретните нужди на своята бъдеща стопанка.
Още в началото тя ми каза, че обича светли, изчистени тонове — по-скоро неутрални, ненатоварващи по никакъв начин пространството и самата нея. След тази смела заявка в края на проекта с гордост и немалка доза изненада мога да кажа, че все пак „позволихме“ доста цветове да се „промъкнат“ в интериора. Няма да крия, че целият процес ми достави огромно удоволствие, включително и работата с нейния мебелист, който е истински професионалист. Време е да ви поканя в този нов дом в Стара Загора :)
Коридорът е в сивата гама, но това по никакъв начин не го прави мрачен и потискащ. Защо ли? Защото със светлото дърво и текстилните акценти в цвят горчица внесохме топлина и уют. Шкафчетата на стената над входната врата осигуриха достатъчно място за съхранение. Усвоявайки пространството във вертикала, спестихме натрупването на мебели по основните линии на движение и успяхме да запазим коридора широк и просторен, независимо че в него трябваше да се намери място и за пералня, и за сушилня.
В цветовата гама на основната спалня също присъства светлосивото, но с включването на нежния розов цвят Powder Pink (в който също има доста сиво и затова не е ярък и натрапчив) постигнахме успокояваща и женствена визия, за която дори клиентката ми беше изненадана да признае, че е мечтала. Квадратурата не е голяма, но с плъзгащи врати и слепи ъгли, оползотворени с подходящо планиране и обков, успяхме да усвоим всеки сантиметър. Има три гардероба, ракла, библиотеки за книги (да, ура — все още има четящи хора), нощни шкафчета, скрин и бюро/тоалетка.
Малката спалня е предвидена за гости, на които обаче трябваше да се създаде достатъчно комфорт. Постигнахме това с голямо легло, а не с разтегателен диван, трикрилен гардероб и шкафче с две лица — от страната на леглото е библиотека с телевизор над нея, а от другата — шкаф за съхранение на спортните принадлежности на домакинята. Да, досещате се, че и самата стая е с две лица — гостна от едната страна и зала за йога и спорт от другата. В зоната за сън и почивка включихме и конзолни рафтове за книги, които внасят топлина и са дом за голямото количество книги, които трябваше да бъдат уважени, а не просто натъпкани в някой шкаф. В зоната за здравословен живот поставихме голямо огледало и постелка за йога в същия цвят горчица, който си проправи път и тук. Зелените тонове на тази спалня дойдоха съвсем естествено от предназначението ѝ — зона за спокойствие, здраве и постигане на хармония.
Дневната беше предизвикателство не само заради нестандартната си форма, а и защото вече имаше монтирана кухня, когато започнахме да обмисляме дизайна. Тук е моментът да кажа, че моята клиентка се беше справила повече от прекрасно с проектирането на кухненската част — без да е дизайнер, но с ясна представа от какво точно има нужда и с добър мебелист под ръка. Страхотни са и двамата :) И така, за дневна почти не беше останало място, а стандартните мебели стояха като „кръпка“. Две от стените бяха с прозорци, заради което тази стая съвсем логично получи името „Аквариума“. И това не е всичко — хладилникът също беше „навлязъл“ в тази зона, защото не беше останало място за него в кухненския ред. Оставям на вас да прецените дали сме се справили. Само ще кажа, че цвят горчица отново намери място тук, металната решетка в цвят ванилия (като кухненските шкафове), предпазваща телевизора, се превърна в красив акцент, който визуално отделя зоните, а библиотеките, следващи извивките на пространството, помогнаха то да изглежда хармонично и завършено (дори за леглото на кученцето намерихме уютен дом).
Равносметката в края на нашата съвместна работа е, че не използвахме готови мебели според първоначалната идея, но постигнахме най-важното — клиентката ми няма търпение да направи голямата крачка към завръщането у дома и да заживее в новия си дом.
